За умението да живееш, за силата да не се страхуваш, за привилегията да бъдеш себе си!
Насладете се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, забравете. Няма да разберете силата и красотата на младостта си, докато те не избледнеят. Но повярвайте ми, след 20 години ще гледате ваши снимки и ще си спомняте за всичките възможности, които са били пред вас и колко страхотно сте изглеждали. Не се тревожете за бъдещето. Или пък се тревожете, но знайте, че това е толкова ефективно, колкото да се опитвате да решите математическо уравнение с дъвчене дъвка. Истинските тревоги в живота са нещата, които никога не ви минават през акъла, онези които ви връхлитат в 4ч следобед някой случаен ден. Правете всеки ден по едно нещо, което ви плаши. Пейте. Не бъдете безотговорни към чуждите сърца. Не се примирявайте с хора, които са нехайни с вашето сърце. Мийте си зъбите. Не пропилявайте времето си в ревност. Понякога човек е по-напред от останалите, друг път е по-назад. Състезанието е дълго и накрая се оказва, че се надпреварвате единствено със себе си. Помнете комплиментите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да направите това, кажете ми как. Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите банкови извлечения. Движете се. Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво да правите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не знаеха какво да правят с живота си на 22. Някои от най-интересните мои приятели на 40 все още не знаят. Приемайте достатъчно калций. Щадете коленете си. Ще ви липсват на старини. Може би ще се ожените, а може би не. Може би ще имате деца, а може би не. Може би ще се разведете на 40, а може би ще танцувате нелепи танци на 75-годишния си юбилей. Каквото и да правите, не се поздравявайте твърде често, нито пък се упреквайте. Изборите ви са половин случайности. Така е при всички хора. Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всеки възможен начин. Не се страхувайте от него или това, което мислят хората за него. То е най-важният инструмент, който някога ще притежавате. Танцувайте – дори да няма къде другаде, освен във всекидневната. Четете упътването, дори да не го следвате. Не четете списания за красота. Те само ще ви загрозят. Опознайте родителите си. Никога не знаете кога ще останете без тях. Бъдете добри към роднините си. Те са най-добрата връзка към миналото ви и хората, които най-вероятно ще останат до вас в бъдещето. Разберете, че приятелите идват и си отиват, но няколкото най-ценни трябва да запазите. Старайте се усърдно да запълните разликите в географията и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече се нуждаете от хората, които са ви познавали като млади. Приемете някои тежки истини: Цените ще се покачват. Политиците ще лъжат. Вие също ще остареете. И когато остареете, ще си фантазирате, че едно време цените са били разумни, политиците честни, а децата са уважавали възрастните. Уважавайте възрастните. Не очаквайте някой друг да ви издържа. Може семейството ви да има много пари. Може половинката ви да има много пари. Но никога не знаете кога те могат да свършат. Внимавайте чии съвети следвате, но бъдете търпеливи с онези, които ги дават. Съветът е форма на носталгия. Да дадеш съвет е като да извадиш боклук от кошчето на миналото, да го забършеш, да прикриеш грозните части и да го рециклираш за повече пари, отколкото струва.
– Мери Шмих
Често се лансира верията, че автор на есето „Съветите, както и младостта, вероятно просто се пропиляват от младите“, по-известно като „Всеки е свободен (да ползва слънцезащитен крем)“ е Кърт Вонегът. Всъщност, този вдъхновяващ текст е дело на журналистката Мери Шмих, която го публикува в Chicago Tribune през 1997 г. На следващата година Баз Лурман го популяризира, като го превръща в музикалния сингъл „Всеки е свободен (да ползва слънцезащитен крем)“, включен в албума „Something for Everybody“.