Лудост е, да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото една от тях не се е реализирала, да се откажеш от всички опити, защото един се е провалил. Лудост е, да осъдиш всички приятелства, защото едно те е предало, да не вярваш в никаква любов, само защото една ти е била невярна, да изхвърлиш всички възможности да бъдеш щастлив, само защото нещо не се е случило както трябва. Винаги ще има още една възможност, една нова сила. След всеки край има ново начало.“
Антоан дьо Сент-Екзюпери – Малкият принц
„И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден. Че всеки ден ще трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и на прохладните ветрове, не е пропилян. И най-важното- аз научих, че смисълът на живота е да седиш на някоя пейка край древна река, положил ръка върху коляното на любима жена.“ „Тетрадката“ – Никълъс Спаркс
„Съставях списък с неща, на които не ни учат в училище. Не ни учат как да обичаме. Не ни учат как да бъдем известни. Не ни учат как да бъдем богати или бедни. Не ни учат как да си тръгнем, когато вече не обичаме. Не ни учат как да разберем какво се случва в нечия глава. Не ни учат какво да кажем на умиращия. Не ни учат на нищо, което си струва да знаем.“ – Нийл Гейман
„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото.
Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“
Джоко Росич
„Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.“
– ап. Павел в 1-во Послание до Коринтяните, 13-та глава
В живота на всеки от нас има хора без които не си представяме съществуването си. Самата мисъл за това , че могат да изчезнат ни ужасява. Обичаме ги сляпо и дълго затваряме очи за действията и грешките им и това става докато имаме вяра в този човек. Но ако изведнъж я загубим разбираме, че вместо него вътре остава само празнотата.
Нали има едни моменти, дето се въздържаш да ревеш… Тогава от яд се смееш. Дето ти се крещи… А мълчиш. Дето искаш да избягаш, но още седиш. Ето тези важни моменти в живота те учат да бъдеш силен. Много силен, до толкова, колкото умееш да се съпротивляваш на себе си.